Дали бракът е само подпис и пръстен? Според множество проучвания съжителството на семейни начала е ощетено взаимоотношение.







Мозъкът отчита по-голяма несигурност

 

Бракът е свързан с много ползи за здравето, които съжителството без брак изглежда не осигурява. Ново проучване (от 2014 г.) изследва мозъците на семейни и съжителстващи без брак двойки.

 

Всички двойки в експеримента преминават през следната процедура: единият от двамата лежи на скенер за функционална магнитно-резонансна томография,^[1] на който може да види компютърен екран, който създава усещането за потенциална заплаха – удар върху глезена. Някои от сигналите показват 20% възможност за идването на удар, други – 0. По време на този процес доброволците или държат ръката на партньора си, ръката на непознат, или посрещат заплахата сами.

 

 

 

Резултатът показва:

Части от мозъка реагират по-слабо на стрес, когато някой е с брачния си партньор.

 

Когато семейните двойки държат ръцете си, хипоталамусът (тази част от мозъка, която може да спре или продължи стреса^[2]), в случай, че е подложен на шок, се успокоява. Не се случва същото, когато единият от брачните партньори държи ръка на непознат или на никого. А ето и резултатът според ръководещия проучването Джеймс Коун:

 

Има доста силен и предвидим възстановителен ефект при брачните двойки и абсолютно никакво възстановяване при двойките, живеещи на семейни начала. Никакво, нула.

 

Коун отдава разликата в степента на посвещение на другия.

 

Може и да има някои ползи от съжителството без брак – най-малкото е по-евтино за двама възрастни да живеят заедно, отколкото поотделно – това има своите предимства. Но летвата за емоционалните ползи изглежда е по-висока.

 

Ето какво  Коун заключава за брака:

 

Бракът е обществено разбиран и одобрен свят, който е свързан с вашия приятел – посвещението. То е толкова голямо и силно, че е трудно да се измъкнеш от него. Именно това е, което вашият мозък търси.^[3]

 

 

Съвремието ни е накарало да повярваме в полезността на съжителството без брак, но не успява да приучи мозъка ни да реагира по новия начин. Следват няколко причини, поради които ще е по-добре да се съобразим с него, а не с наложилата се масова мода във взаимоотношенията.

 

Различни очаквания при партньорите

 

Когато проучващите интервюират съжителстващите без брак двойки, последните често имат различни представи за взаимоотношенията си. Най-често жените го виждат като стъпка към брак, а мъжете – като начин да проверят взаимоотношението и да отложат посвещението към другия. Това е свързано с по-лоши отношения и по-ниско посвещение на другия, дори след като достигнат до брак. Това, за което се съгласяват и двата пола е, че критериите им за партньор, с когото съжителстват, са по-ниски, отколкото за съпруг.^[4]

 

Едно от нещата, които се случват при съжителство без брак, е голямата двусмислица. Двама, които гледат към една и съща ситуация и въпреки това е ясно, че не са на същата страница, независимо от това, че смятат, че са. 

Д-р Скот Стейнли, ръководител на изследвания

и съосновател на Център за брачни и семейни проучвания

към университета в Денвър. 

 

Има ясни различия между половете що се отнася до това защо хората живеят заедно. Мъжете е по-вероятно да виждат съжителството без брак като начин да изпитат взаимоотношението. При тях е по-вероятно и да заявят, че се чувстват като в капан и да вземат решение за съвместно съжителство с партньорките си, отколкото да се оженят за тях, понеже не искат да скъсат, но също и не могат да видят бъдещето си заедно задълго.

Д-р Галена Роудс, старши изследовател

към Център за брачни и семейни проучвания

към университета в Денвър.

 

Според Стейнли, този тип резултати може би са причината, поради която в някои изследвания се вижда, че мъжете, които живеят със своите съпруги преди брака са им като цяло по-малко посветени, отколкото са женените мъже.

 

Изследване, извършено от Попноу и Уайтхед за Националния брачен проект в САЩ открива, че мъжете повече се съпротивляват на брак, отколкото жените, дори когато силно издигат важността на брака. Според Скот Стейнли, една от основните причини за това е преживяването на важни промени в идентичността при брака. Например, мъжете изглежда вярват, че съпругата има право да им казва какво да правят, но не и партньорката, с която съжителстват.

 

Попноу и Уаийтхед откриват сред мъжете, които интервюират, че някои от тях са заявили: „Живея с тази жена, но все още очаквам половинката ми да се появи.”

 

Тези резултати Стейнли коментира:

„Това ме кара да се чудя колко ли много от жените, които участват в съжителство без брак, на което бъдещето е неясно, те го считат за решено и са вече на касата в магазина, докато мъжът все още оглежда щандовете. Ето защо, големият въпрос е: съжителството без брак наистина ли е път, който ще Ви отведе към това, нa което се надявате – любов, която ще продължи с един човек?”^[5]

 

По-ниска степен на посвещение  

ПРОЧЕТЕТЕ ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ СРАВНЕНИЯТА МЕЖДУ СЪЖИТЕЛСТВАЩИТЕ БЕЗ БРАК И СЕМЕЙНИТЕ ДВОЙКИ  - ТУК.