В предходната статия беше изяснено, че съжителството без брак е взаимоотношение с по-ниско качество. Мозъкът отчита по-голяма несигурност и докато в случай на стрес има доста силен възстановителен ефект при брачните двойки, няма абсолютно никакъв при имащите само съжителство. Други недостатъци при съжителството без брак са различните очаквания, които партньорите имат по отношение на връзката си, по-ниската степен на посвещение, по-трудното разрешаване на конфликти, повече изневери и в крайна сметка – по-слабо усещане за щастие. 

Всичките тези недостатъци дадоха ясно да се разбере, че далеч не става дума за равностойно на брака взаимоотношение. Тази статия ще покаже, че то крие още значителни рискове. 

…Най-новите проучвания показват, че преминалите през няколко съжителства без брак, двойките с различни нива на посвещение и тези, които използват съжителството без брак като изпробване, са в най-голям риск да имат лошо качество на връзката си и евентуално да се наложи да я прекратят.

Мег Джей,

Клиничен психолог в университета във Вирджиния

и автор на книгата

“Определящото десетилетие:

Защо двадесетте години са от значение

и как да се възползвате от тях сега“^[1]

Да се разбира ли, че има и начини на съжителство без брак, които не крият особен риск? – Съвсем не.

В проучване от 2014 г. социологът Карън Гуцо анализира какви са шансовете съжителството на семейни начала да доведе до брак или да се разпадне. Тя сравнява днешните възможности с тези от предишните години. Заключението й е категорично:

Всички видове съжителстващи без брак двойки днес е по-вероятно да се разделят, отколкото да доведат до брак.

Дори сгодените преди съвместното съжителство не биват подминати от тази тенденция:

Част от упадъка на стабилността и преходите към брак зависят и от промените в начина, по който съжителстващите на семейни начала гледат на бъдещето си през призмата на брака. Въпреки че има силна положителна връзка между това двойката да е сгодена при започване на съжителството и последващото му сключване (Гуцо, 2009), има доказателства, че тези първоначални намерения за сключване на брак намаляват с времето, особено при хората, които са имали и други такива съжителства в миналото си (Веспа, 2014).^[2]

Нека погледнем за момент и към Скандинавските страни, имащи най-висок процент съжителстващи без брак.^[3] Там бракът рядко започва без предварително съжителство и около половината от първите раждания на двойките се случват при безбрачно съжителство. Дори и там, обаче, повечето хора считат брака като позитивна възможност в живота си.^[4]

Според изследване за Скандинавските страни,^[5] 20% от съжителстващите на семейни начала възнамеряват да сключат брак в рамките на две години, 29% смятат да го сторят в по-късен период от този и 51% към датата на изследването нямат намерение да сключат брак.

Що се отнася до първата група - 22,5% от възнамеряващите да сключат брак до две години, се разделят. Проучващите заявяват и още нещо важно:

Не открихме особено влияние на продължителността на съжителството… Нито пък наличието на деца по време на интервюто е имало особено влияние върху това дали ще се стигне до брак през последващия период.^[6]

Обобщение:

Дори когато бракът е крайна цел на съжителството на семейни начала, това съжителство намалява възможността да се достигне до брак. Изключения от това правило не са дори случаите на ясно заявено намерение, годеж, както и наличие на деца, родени по време на съжителството.

КЪМ ЦЯЛАТА СТАТИЯ