Историята на бившия алкохолик Иво – депресия, престъпност, пълна разруха и накрая – неочакван поврат.

Като малък бях по-затворено дете. Израснах най-вече с баба си и дядо си. Баща ми имаше труден характер. А също и проблеми с алкохола. Виждах, че другите деца си играеха навън. Аз прекарвах повечето от времето си у дома, странях от хората.

До осми клас бях пълен отличник – ученик за пример. Но когато отидох в техникума, рязко се промениха нещата. У мен се надигнаха силно недоволство и бунт. Не исках да ми казват какво да правя. Станах твърде своеволен, дори бягах от дома. Имах големи пререкания с баща си. Той реши, че ще ме дисциплинира, но вече беше пропуснал подходящите за целта първи години. Тогава открих и алкохола.

Открих, че като изпия малко алкохол, успявам да общувам по-свободно с момичетата. Започнах да ходя и по дискотеки. Алкохолът ме правеше по-общителен, по-спокоен. Премахваше и страховете ми.

Първоначално нямах големи проблеми с алкохола. Пиех, ходех по дискотеки. Събирах се с хора, които бяха весели, употребяваха алкохол и ги преценявах като по-независими. Бяха от по-големите бунтари. Естествено, причината да се движа с такива е, че и аз вече бях такъв.

С доста усилия завърших университета в Бургас, специалност „финанси”. После започнах да работя, но сменях често работните места. Основната причина беше бунтарският ми дух. Анализирайки себе си, преценявах и че спрямо повечето други хора, бях по-голям егоист. Още от ранна възраст, не обичах да поемам отговорности. Исках да контролирам хората, да налагам собственото си мнение. Поради това, не можех да се разбирам с началниците си, където и да работех.

Смяната на месторабота и трудните взаимоотношения с хората постепенно започнаха да изграждат у мен едно чувство за чернота. Започнах да изпитвам недоволство към целия останал свят около мен. Всъщност, въобразявах си, че у мен нещата са наред, но всички околни ми пречат. Считах, че те не ме разбират и все по някакъв начин съм онеправдан. Обвинявах предимно най-близкото си обкръжение – родители, приятелки…

Започнах все повече да се изолирам от външния свят. На отчуждението си от хората и чувството на депресия, отговорих с огромни количества алкохол. Бях на възраст 25-26 години. Допреди това пиех просто обичайните си количества – около половин литър водка, обикновено петък и събота в дискотеката. От този момент нататък силно завиших дозата и честотата на приемането й.

Не ставаше дума само за проблеми с пиенето. Това ме отведе в „кривия път” и по много други начини. Отдадох се на комар. Стигнах и до престъпления.

КЪМ ЦЯЛАТА СТАТИЯ